Политици лапат тайно от народа

Image_1889587_126РОСЕН ТАХОВ

Чревоугодници от политиката се обединяват в Тайно кулинарно общество през 20-те години на миналия век. Организацията наподобява масонската – ръководи се от Велик майстор, новооглашените се приемат с ритуал, сбирките са потопени в мистерия.

Министри, депутати и висши държавни чиновници са сред посветените. Те се събирали около маса един път месечно, за да вкусят от деликатесите на сезона. Свинско през зимата, агнешко през пролетта, дивеч през лятото и плодове през есента радвали по-първите стомаси. Отбрани ракии и вина поливали менютата.

Гуляйджийски изстъпления обаче не се допускали.
С храната трябва да се свещенодейства, сочи уставът на гастрономите. Ние не сме прасета, а кавалери на вилицата и лъжицата, теоретизират членове на обществото.

Кълновете на тази организация идват от самите дълбини на българския политически живот. Преди да бъде построена сградата на Народното събрание, заседанията се провеждат в столовата на старото Военно училище (зад сегашния Военен клуб на бул. “Цар Освободител”). Тук сред уханието на армейска чорба депутатите гласуват важни закони за устройството на младото княжество.

През март 1880 г. председател на парламента става Петко Славейков. Преди обяд той списва либералния орган “Целокупна България”. До мастилницата слага чиния с горнооряховска пастърма и половница вино. Пише, пише дядо Славейков, па хапне и сръбне. После отново хваща перото и пак пийне и мезне. С тоя метод за половин час статията е готова.

След обяд Славейков отива в трапезарията-парламент и сяда на председателското място. Удря звънеца, проверява кворума, заседанието започва. “Председателят всеки път весел или с натежала глава. Не слуша кой какво говори, нито помни кому е дал думата. Често и заспива”, разказва очевидецът Добри Ганчев.

Един ден цанковистът Тома Кърджиев става и предлага заседанията да бъдат преди пладне, когато председателят ще е буден. Каравелистите се засягат на чест и настръхнали тръгват към неверния Тома. “Едвам избягна боя”, хроникира Ганчев.Макар и съпартийци, Петко Каравелов няма Славейковия апетит.

Каравелов не закусва, налива се само с чай Обед и вечеря му носят от гостилницата на Михалаки до тогавашната Френска легация. Школувал във Влашко, Михалаки радва клиентелата с ястия като “Яхния натурална” и “Чорба национална”. Всеки ден той праща менюто в дома на министър-председателя.

Неговата съпруга разказва: “Аз отбелязвах на листата, обеда се донасяше и съдовете се слагаха на машината за топлене. Донесени в 12-12 1/2, към 3-3 1/2, когато Каравелов се връщаше от министерството, печеното ставаше на цървул, чорбата извираше и едвам покриваше дъното, същото и с яхниите. И всичко получаваше неапетитен изглед.”

Парламентарната кулинарна традиция се гради не от злояди като Петко Каравелов, а от яшни народни избраници като Вълко Нейчов. Той не можел да трае и в чантата си до жалбите на избирателите винаги носел парче панагюрски суджук. Вече в новата сграда на Народното събрание веднъж заскърцал нож. Пледоарията на оратора секва, депутатите се оглеждат.

Народнякът Вълко гузно пули очи и крие ръце под банката. Когато колеги надникват в скута му, виждат в омазнена книга нарязан от любимия му суджук.
Тайното кулинарно общество стъпва на тези традиции, но от особено значение е, че се формира непосредствено след земеделския режим. Земеделците издигат софрата в култ. Изгладнели политици от колиби и паланки дълбоко бъркат в държавната каца и демонстрират охолство.

Хорото води самият Александър Стамболийски, който през 1921 г. вдига на щерка си сватба за чудо и приказ. Според плевенския вeстник “Северно ехо” 4000 сватбари три дни яли и пили за сметка на бюджета. Политическата дружина на Стамболийски не пада по-долу. В труда “Селяни на власт” проф. Джон Бел сочи корумпираните министри Александър Ботев, Недялко Атанасов, Марко Турлаков, Александър Радолов и др. Те издевателствали над стомасите си при всеки сгоден случай.

“Отдавна вече бе минало полунощ – спомня си един земеделски гуляй поетът Кирил Христов. – Почти всички бяха пияни. Изведнъж от лявата ми страна се разпя министър Радолов. Той има силен и приятен глас и пее хубаво народни песни. Лошото бе само, че е министър ,и после, че като отвори уста, няма свършване. А шампанското се лее като вода.”

На 9 юни 1923 г. дружбашите са свалени, но жилавата гастрономия преживява преврата.
Неколцина политици я подемат, доразвиват нейните идеи и ги канализират в Тайното кулинарно общество. Първите стъпки са плахи, организацията бележи разцвет след 1926 г., когато премиерът Андрей Ляпчев става Велик майстор на чревоугодниците.

До 1931 г. той оглавява три кабинета и прави всичко възможно обществото да набере да укрепне.
“В София съществуваше Тайно кулинарно общество, сред което един ден попаднах, въведен от моя приятел професор Димитър Мишайков, с когото редактирахме тогава сп. “Звено”. Това беше през 1928 г.”, свидетелства звенарят Димо Казасов.

Мишайков прави политическа кариера тъкмо чрез гастрономията. Той първо е приет за кулинарен член, а през 1930 г. става министър на търговията. Професорът отвежда приятеля си в ресторант “Балабанов” на улица “Раковски” 117. Двамата не сядат в общия салон, а се шмугват в една странична стая. Там около разкошна трапеза ги чакат Ляпчев, Буров, Кулев и останалите посветени. Димо Казасов е изумен, когато заедно с хайверите, раците, пушените риби, гъбите и прочие вкусотии му поднасят и стриди. “Откъде пък тия стриди?”, чуди се той.

Мишайков му казва да пита директора на БДЖ Владо Каракашев. Онзи обяснява, че деликатесът е изваден от скалите при Галата. Водолаз се гмуркал в морските дълбини, за да разкраси софрата на обществото. Казасов пробва стридите и намира, че са по-вкусни дори от им португалските.

“След вечерята Мишайков ми обясни, че ме е въвел в едно закрито кулинарно общество, което един път в месеца се събирало на обща трапеза, сервирана с най-ранните рядкости на нашата земя: първите агнета, пилета, пъдпъдъци, сърни, фазани и пр., първите домати, краставици, аспержи, артишок, чиги, есетри, скумрии и пр.”, хроникира Димо Казасов.

През същата 1928 г. тайната около гастрономическото общество за малко не се пропуква. Заедно с няколко първокласни заведения ресторант “Балабанов” не давал процент на келнерите. Синдикалната им организация иска неговото въвеждане и на 7 май е свикана среща между работодатели и работници. Съдържателите са нервни и раздразнени.

“Общото мнение на тези, които взеха думата, беше, че келнерските работници в техните заведения са добре възнаградени и че въвеждането на задължителния келнерски процент ще стане причина да си затворят заведенията и изгонят гостите”, осведомява вестник “Келнеро-готварски глас”.

Съгласие не е постигнато и сервитьорът Кайлъков от “Балабанов” се заканва, че знае нещо, което ще предизвика обществен скандал. На езика му е конспиративният салон, в който чревоугодничат държавни първенци, начело с министър-председателя. Работата обаче не се разчува. Известно количество парични знаци купува мълчанието на разгневения служител с табла.
Милиони изяждат в бюфета на парламента

Нашите народни избраници се грижат за стомасите си със същото усърдие, което полагат за добруването на народа. Според статистиката над половин милион лева годишно изяждат депутатите в бюфета на парламента. В тази сметка не влизат банкетите на парламентарните комисии, тържествата с доволни избиратели и личните почерпки.

“Отишъл съм аз. Чета. Цялото правителство чака за дебат, а тях ги няма. Ядат кюфтаци”, свидетелства бившият премиер Бойко Борисов. Той се опитва да концентрира парламентарното мислене, а депутатите лапат, сърбат и мляскат.

В менюто им, освен традиционните кюфтета, влизат и изтънчени деликатеси. Океанска салата, пилешки жулиен, тирамису са част от това, което пълни гладните стомаси. По патриотични съображения някои народни избраници наблягат на народните манджи боб и леща, разказват служителките с бели престилки.

Вкуснотиите се приготвят в кухнята на президентството и всяка сутрин се доставят в парламента. Преди това ковачите на закони могат да започнат деня с пресен сандвич или плодове по избор.